Ефектът на Зейгарник гласи, че сме склонни да помним незавършени задачи. Наречен е на психолога Блума Зейгарник, която в края на 20-те години на миналия век открива, че сервитьорите са склонни да помнят необслужени поръчки.

Тя също така забеляза, че веднага след като поръчките бяха изпълнени, сервитьорите сякаш напълно забравяха за тях.

Задачата, която не сте завършили, ще продължи да поражда натрапчиви мисли в съзнанието ви, докато не я завършите. След като я "приключите", ефектът на Зейгарник за тази задача ще изчезне.

Когато започнете нещо и го оставите недовършено, изпитвате някакъв дисонанс. Умът ви продължава да ви напомня за недовършеното, докато не се справите с него по някакъв начин или не го довършите, като по този начин постигнете някаква степен на стабилност.

Стрес, многозадачна работа и ефектът на Зейгарник

Стресът често е резултат от свръхстимулация, която натоварва ума ви с твърде много мисли, с които той не може да се справи едновременно. Когато изпълнявате няколко задачи, ангажирате ума си с различни дейности и това увеличава натоварването на обработващата мощност на ума ви, което води до стрес.

Ефектът на Зейгарник може да доведе и до стрес, тъй като ако имате твърде много недовършени задачи в списъка си със задачи, сте склонни да се претоварвате с тях и ви е трудно да се концентрирате върху текущата задача.

Най-добрият начин да предотвратите този вид стрес е да превърнете "умствения" си списък със задачи във "физически", като го запишете на хартия, на телефона или на друго устройство.

По този начин освобождавате когнитивната си честотна лента от натрапчивите мисли, породени от ефекта на Зейгарник, така че да можете да посветите повече умствена енергия на текущата задача.

Когато запишете нещо в списъка си със задачи, умът ви се убеждава, че рано или късно задачата ще бъде изпълнена, и затова вече не изпитва нужда да ви бомбардира с натрапчиви мисли за тази задача.

Вижте също: Разбиране на срама

Очакванията за възнаграждение управляват действията ви

Единственото, което ефектът на Зейгарник може да направи, е да ви напомня за незавършените задачи. Но той не може да ви принуди да ги завършите. Да мислите за някаква задача и да запретнете ръкави, за да я свършите, са две различни неща, въпреки че първото винаги предшества второто. Има и друг фактор - очакването за възнаграждение.

Да предположим, че имате две незавършени задачи, които се задържат в съзнанието ви - четене на книга и гледане на филм. Сега ефектът на Зейгарник ще ви напомня и за двете задачи от време на време. Но коя задача ще завършите в действителност, ще зависи от това коя задача смятате за по-възнаграждаваща.

За повечето от нас гледането на филм е много по-удовлетворяващо и приятно, отколкото четенето на книга. Затова е вероятно да отлагаме последното.

Отърваване от ушните червеи

Един много често срещан пример за ефекта на Зейгарник в действие е феноменът на ушните червеи - песни, които засядат в главата ви. Слушате дадена песен, формирате си непълен спомен за нея и след това се оказва, че си пускате частта, която сте запомнили, отново и отново в главата си.

Вижте също: Опис на темперамента на Фишер (тест) Последното нещо, което би искал, е Деветата симфония на Бетховен да се забие в главата му. Ако не разбирате за какво говоря, предлагам ви да гледате "Портокал с часовников механизъм".

Това се случва, защото споменът ви за тази песен все още е непълен. Спомняте си само части от нея или не разбирате напълно текста или мелодията ѝ. Затова умът продължава да свири песента отново и отново, надявайки се да я завърши с всеки нов опит. Но това не може да се случи, тъй като споменът ви за песента е непълен.

Когато умът ви продължава да свири песента отново и отново, това всъщност е ефектът на Зейгарник, който ви моли да чуете песента отново, за да може умът ви да излезе от делириума си.

Ако чуете песента отново няколко пъти от началото до края, тя ще се затвърди в паметта ви по един последователен начин. Тогава ще сте се отървали от ушния си червей.