За да разберем какви са причините за свръхмисленето, трябва да разберем защо изобщо мислим. След това можем да започнем да изследваме защо този процес се разраства и какво може да се направи, за да го преодолеем.

През първата половина на XX в. бихевиористите доминират в областта на психологията. Те вярват, че поведението е продукт на психични асоциации и последици от поведението. Така се раждат класическото обуславяне и оперантното обуславяне.

Най-просто казано, класическото обуславяне гласи, че ако даден стимул и реакция се срещат често, то стимулът предизвиква реакция. При класическия експеримент всеки път, когато на кучетата на Павлов се дава храна, се звъни със звънец, така че звъненето на звънеца в отсъствието на храна предизвиква реакция (слюноотделяне).

От друга страна, оперантното обуславяне твърди, че поведението е резултат от последствията му. Ако дадено поведение има положително последствие, вероятно ще го повторим. Обратното важи за поведение с отрицателно последствие.

Следователно според бихевиоризма човешкият ум е черна кутия, която генерира отговор в зависимост от получения стимул.

След това се появиха когнитивистите, които смятаха, че черната кутия също има нещо, което се случва в нея и води до мислене на поведението.

Според този възглед човешкият ум е процесор на информация. Ние обработваме/интерпретираме нещата, които ни се случват, вместо просто сляпо да реагираме на стимулите. Мисленето ни помага да решаваме проблеми, да планираме действията си, да вземаме решения и т.н.

Защо мислим прекалено много?

Накратко казано, ние мислим прекалено много, когато сме блокирани, докато обработваме/интерпретираме нещата, които се случват в заобикалящата ни среда.

Във всеки един момент можете да обръщате внимание на едно от двете неща - на това, което се случва в заобикалящата ви среда, и на това, което се случва в ума ви. Трудно е да обръщате внимание и на двете едновременно. Дори бързото превключване между тях изисква високо ниво на осъзнатост.

Сега, за да решим проблемите в заобикалящата ни среда, често се налага да мислим. С други думи, трябва да се отдръпнем и да пренасочим вниманието си от заобикалящата ни среда към ума си. Трудно е да мислим и да се занимаваме със заобикалящата ни среда едновременно. Имаме ограничени умствени ресурси.

Ако сме в състояние да решим проблема бързо, можем бързо да се върнем към общуването с околната среда. Какво мислите, че ще се случи, ако се сблъскаме със сложен проблем, който не е лесен за решаване? Точно така! Ще се замислим.

Ще премисляме, защото естеството на проблема го изисква. Като ви кара да премисляте, умът ви успешно фокусира вниманието ви върху проблема. Вие сте в главата си. В главата си сте, защото това е мястото, откъдето можете да измислите решение на сложния проблем.

Колкото по-сложен е проблемът ви, толкова повече и по-дълго ще мислите. Няма значение дали проблемът може или не може да бъде решен; мозъкът ви вкарва в режим на премисляне, защото това е единственият начин, по който знае как да решава трудни или нови проблеми.

Да речем, че току-що сте се провалили на изпит. Когато се приберете вкъщи, ще се окаже, че отново и отново мислите за случилото се. Умът ви е открил, че нещо в средата ви не е наред.

Затова се опитва да ви върне в главата, за да можете да разберете какво се е случило, защо се е случило и как можете да го разрешите или да го предотвратите в бъдеще.

Този пристъп на преосмисляне обикновено приключва, когато си обещаете, че ще учите по-усърдно за следващата работа. Ако обаче проблемът е много по-сложен от това, ще се окажете в капана на безкрайния пристъп на преосмисляне.

В обобщение, свръхмисленето е механизъм, който ни позволява да разберем естеството на сложните ни проблеми, за да можем да се опитаме да ги разрешим.

Прекаленото мислене не е навик

Проблемът с разглеждането на свръхмисленето като навик или черта е, че се пренебрегва контекстът, в който то се случва, и целта му. Така нареченият обичаен свръхмислещ човек не мисли за всичко през цялото време.

Интензивността и честотата на премислянето зависят от естеството на сложния и уникален проблем, пред който е изправен всеки човек.

Отхвърлянето на прекомерното мислене като просто още един лош навик, от който трябва да се отървем с помощта на неща като разсейване и осъзнатост, пропуска по-голямата картина. Освен това навиците имат някаква награда, свързана с тях. Това не е вярно за прекомерното мислене, което обикновено кара човек да се чувства по-зле с течение на времето.

Защо прекаленото мислене е лошо?

Хората искат да се отърват от прекаленото мислене, защото често се чувстват зле и то може да доведе до стрес и депресия. Всъщност преживяването е силен предиктор на депресията.

В статията си за депресията, както и в книгата си "Скритата цел на депресията", казах, че депресията ни забавя, за да можем да размишляваме върху житейските си проблеми.

Въпросът е, че както и при много други неща в психологията, не е съвсем ясно дали преживяването причинява депресия или депресията води до преживяване. Подозирам, че това е двупосочна връзка. И двете са причини и последици една от друга.

Има различни причини, поради които прекаленото мислене води до негативни емоции:

Първо, ако сте прекалявали с мисленето, без да виждате никакво решение, се чувствате зле, защото ставате безнадеждни и безпомощни. Второ, ако не сте уверени в потенциалното си решение, се чувствате зле, защото ви липсва мотивация да приложите решението си.

Трето, негативните мисли, като например "Защо това винаги ми се случва?", "Късметът ми е лош" или "Това ще навреди на бъдещето ми", могат да доведат до негативни емоции.

Освен това, когато сме в някакво емоционално състояние, положително или отрицателно, сме склонни да го удължаваме. Ето защо правим повече неща, които ни носят щастие, когато сме щастливи, и защо виждаме всичко негативно, когато се чувстваме зле. Обичам да го наричам емоционална инерция.

Ако прекомерното мислене води до негативни емоции, вероятно ще възприемате неутралните неща като негативни, за да удължите негативното си емоционално състояние.

Важно е да осъзнаете, че самото премисляне не е проблем. Проблем е, че то не решава проблемите ви. Разбира се, ако премислянето ви кара да се чувствате зле и не решава проблемите ви, ще искате да знаете как да го спрете и ще попаднете на статии като тази.

Отблъскват ме общи съвети като "избягвай парализата на анализа" или "стани човек на действието".

Как очаквате от човек, който се сблъсква със сложен проблем, да предприеме незабавни действия? Ще му навреди ли, ако първо се опита да разбере напълно естеството на проблема си и неговите последици?

Това, че отделяте време, за да разберете проблема си, и не предприемате действия веднага, не означава, че не сте "човек на действието".

В същото време, след като сте се замислили, след като сте преработили напълно проблема си, трябва да вземете решение. Може ли да бъде разрешен? Струва ли си да бъде разрешен? Може ли да бъде контролиран? Или трябва да го оставите и да забравите за него?

Дайте на ума си солидни причини да следва даден път и той ще го последва.

Преодоляване на прекомерното мислене

Ако трябва да мислите повече, за да решите какъв професионален път да изберете, отколкото за да решите какво да ядете за вечеря, къде е лошото в това? Защо да демонизирате прекаленото мислене?

Ако мислите прекалено много, вероятно сте интелигентни и можете да погледнете на проблема от всички ъгли. Фокусът не трябва да е върху това как да спрете да мислите прекалено много, а върху това защо мислите прекалено много, особено защо вашето мислене не работи.

Не намирате решение? Какво ще кажете за промяна на начина, по който подхождате към проблема? Какво ще кажете за търсене на помощ от човек, който се е сблъскал със същия проблем?

Живеем във времена, в които постоянно ни се налага да решаваме все по-сложни проблеми. Отминаха дните, когато трябваше просто да ловуваме и събираме, за да се справим.

Умът ни е адаптиран към среда, в която животът не е бил толкова сложен, колкото е днес. Така че, ако умът ви иска да прекара повече време, занимавайки се с даден проблем, оставете го. Дайте му почивка. Той се занимава със задачи, които дори не са споменати в длъжностната му характеристика.